Изпълнение на чуждестранно арбитражно решение в България

Признаването и изпълнението на чуждестранни арбитражни решения в България се урежда основно от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция от 1958 г.), по която България е страна, както и субсидиарно от разпоредбите на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), глава осма. Съгласно чл. IV от Нюйоркската конвенция, за да поискате изпълнение на решението, постановено от арбитражен съд в Лондон, трябва да подадете молба до компетентния български съд – по правило Софийски градски съд, ако длъжникът или неговото имущество не са свързани с друг конкретен окръжен район, като приложите надлежно заверен оригинал или заверено копие от арбитражното решение и оригинала или заверено копие от арбитражното споразумение, въз основа на което е постановено решението, придружени с официален превод на български език, ако документите не са на български. Съдът извършва производство по екзекватура (допускане на изпълнението), при което не преразглежда спора по същество, а проверява само формалните предпоставки и липсата на основания за отказ, изчерпателно изброени в чл. V от Нюйоркската конвенция – например невалидност на арбитражното споразумение, нарушаване правото на защита на страната, некомпетентност на арбитрите извън обхвата на клаузата, противоречие с обществения ред (public policy) на България, или обстоятелството, че решението все още не е станало задължително за страните или е било отменено от компетентен орган в държавата, в която е постановено. Ако съдът допусне изпълнението, той издава изпълнителен лист, въз основа на който можете да образувате изпълнително производство пред български съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс, включително чрез налагане на запор върху банкови сметки, движимо и недвижимо имущество на длъжника в България. Съветвам ви да ангажирате адвокат с опит в международния арбитраж, тъй като процедурата изисква прецизно събиране и легализация на документите (в определени случаи е необходим апостил съгласно Хагската конвенция от 1961 г.), а грешки във формалната подготовка могат да забавят значително признаването.