Определяне на местоживеене на дете при родители, живеещи в различни държави

Споровете за родителска отговорност и местоживеене на дете при родители, пребиваващи в различни държави членки на ЕС, се уреждат от Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на дете (преработен Регламент Брюксел IIб), който заменя предходния Регламент 2201/2003 и урежда именно международната компетентност между държавите членки при трансгранични семейноправни спорове относно деца. Съгласно основния принцип на този регламент, компетентен по въпроси на родителската отговорност е съдът на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда – тъй като детето понастоящем живее с вас в България, обичайното му местопребиваване е в България, а следователно българският съд по правило е компетентен да разгледа спора относно родителските права и местоживеенето на детето, а не автоматично германският съд, дори майката да живее в Германия. Ако майката желае детето да се премести да живее при нея в Германия, тя трябва или да постигне съгласие с вас за доброволна промяна на местоживеенето, или да предяви иск пред българския съд (тъй като той е компетентен по обичайното местопребиваване на детето) за промяна на определеното дотук местоживеене и родителски права, като българският съд ще прецени въпроса въз основа на висшия интерес на детето съгласно чл. 59 от Семейния кодекс, включително фактори като възрастта на детето, връзката му с всеки родител, стабилността на средата, образователната и социална интеграция в България спрямо потенциалната адаптация в Германия. Важно е да знаете, че ако майката едностранно отведе или задържи детето в Германия без съдебно решение или ваше съгласие, това би съставлявало неправомерно отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, по която България и Германия са страни, и вие бихте разполагали с бърза процедура за връщане на детето в България чрез централните органи на двете държави и съответните съдилища. Препоръчвам, ако майката настоява за преместване на детето, да настоявате въпросът да бъде решен чрез редовно съдебно производство пред българския съд, а не чрез едностранни действия, за да се защитят правата на всички страни, включително и най-вече интересите на самото дете.