<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	
	>
<channel>
	<title>
	Коментари на: Публикувана невярна информация за мен в местен новинарски сайт	</title>
	<atom:link href="https://praven-bg.com/questions/publikuvana-nevyarna-informacziya-za-men-v-mesten-novinarski-sajt/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://praven-bg.com/questions/publikuvana-nevyarna-informacziya-za-men-v-mesten-novinarski-sajt/</link>
	<description>Поиск юристов</description>
	<lastBuildDate>Wed, 26 Aug 2026 10:00:39 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.0.4</generator>
	<item>
		<title>
		От: Отговор		</title>
		<link>https://praven-bg.com/questions/publikuvana-nevyarna-informacziya-za-men-v-mesten-novinarski-sajt/#comment-2966</link>

		<dc:creator><![CDATA[Отговор]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 26 Aug 2026 10:00:39 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">https://praven-bg.com/questions/publikuvana-nevyarna-informacziya-za-men-v-mesten-novinarski-sajt/#comment-2966</guid>

					<description><![CDATA[Публикуването на неверни и уронващи честта и достойнството твърдения представлява нарушение, за което българското право предвижда едновременно гражданскоправна и потенциално наказателноправна защита. По гражданскоправен ред, съгласно чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), имате право на иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от накърнена чест, достойнство и добро име вследствие на публикуваната невярна информация, като отговорни могат да бъдат едновременно авторът на статията и изданието, публикувало материала, ако то не е положило дължимата грижа за проверка на фактите преди публикуване – съдебната практика на българските съдилища последователно приема, че журналистическата свобода на изразяване по чл. 39-41 от Конституцията и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека не е абсолютна и не покрива публикуването на неверни фактически твърдения без положена разумна журналистическа грижа за проверка, особено когато засегнатото лице не е потърсено за позиция преди публикуването на сериозни обвинения срещу него. По наказателноправен ред, ако твърденията представляват разгласяване на неистинско позорно обстоятелство или приписване на неизвършено престъпление, е приложим съставът на клеветата по чл. 147 от Наказателния кодекс (НК), който е частно наказателно дело, образувано по тъжба на пострадалия директно пред районния съд, а не чрез прокуратурата. Първата стъпка, независимо от избрания път, е да съберете доказателства за невярността на твърденията (документи, свидетели, комуникация, опровергаваща обвинението в измама) и да отправите писмена покана до изданието с искане за незабавно премахване на статията или публикуване на опровержение и извинение, позовавайки се и на правото на отговор по чл. 39 от Закона за радиото и телевизията, ако е приложимо, или по общите принципи за право на отговор при неверни публикации в медии. Ако изданието откаже доброволно уреждане, можете едновременно да предявите частна тъжба за клевета пред наказателния съд и/или граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди пред гражданския съд, като изборът на конкретна стратегия зависи от конкретните обстоятелства и е препоръчително да бъде обсъден с адвокат, специализиран в медийно право и защита на личните права.]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Публикуването на неверни и уронващи честта и достойнството твърдения представлява нарушение, за което българското право предвижда едновременно гражданскоправна и потенциално наказателноправна защита. По гражданскоправен ред, съгласно чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), имате право на иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от накърнена чест, достойнство и добро име вследствие на публикуваната невярна информация, като отговорни могат да бъдат едновременно авторът на статията и изданието, публикувало материала, ако то не е положило дължимата грижа за проверка на фактите преди публикуване – съдебната практика на българските съдилища последователно приема, че журналистическата свобода на изразяване по чл. 39-41 от Конституцията и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека не е абсолютна и не покрива публикуването на неверни фактически твърдения без положена разумна журналистическа грижа за проверка, особено когато засегнатото лице не е потърсено за позиция преди публикуването на сериозни обвинения срещу него. По наказателноправен ред, ако твърденията представляват разгласяване на неистинско позорно обстоятелство или приписване на неизвършено престъпление, е приложим съставът на клеветата по чл. 147 от Наказателния кодекс (НК), който е частно наказателно дело, образувано по тъжба на пострадалия директно пред районния съд, а не чрез прокуратурата. Първата стъпка, независимо от избрания път, е да съберете доказателства за невярността на твърденията (документи, свидетели, комуникация, опровергаваща обвинението в измама) и да отправите писмена покана до изданието с искане за незабавно премахване на статията или публикуване на опровержение и извинение, позовавайки се и на правото на отговор по чл. 39 от Закона за радиото и телевизията, ако е приложимо, или по общите принципи за право на отговор при неверни публикации в медии. Ако изданието откаже доброволно уреждане, можете едновременно да предявите частна тъжба за клевета пред наказателния съд и/или граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди пред гражданския съд, като изборът на конкретна стратегия зависи от конкретните обстоятелства и е препоръчително да бъде обсъден с адвокат, специализиран в медийно право и защита на личните права.</p>
]]></content:encoded>
		
			</item>
	</channel>
</rss>
