<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	
	>
<channel>
	<title>
	Коментари на: Развод по исков ред при несъгласие на единия съпруг за прекратяване на брака	</title>
	<atom:link href="https://praven-bg.com/questions/razvod-po-iskov-red-pri-nesaglasie-na-ediniya-saprug-za-prekratyavane-na-braka/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://praven-bg.com/questions/razvod-po-iskov-red-pri-nesaglasie-na-ediniya-saprug-za-prekratyavane-na-braka/</link>
	<description>Поиск юристов</description>
	<lastBuildDate>Sun, 07 Jun 2026 11:28:24 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.0.4</generator>
	<item>
		<title>
		От: Отговор		</title>
		<link>https://praven-bg.com/questions/razvod-po-iskov-red-pri-nesaglasie-na-ediniya-saprug-za-prekratyavane-na-braka/#comment-2976</link>

		<dc:creator><![CDATA[Отговор]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 07 Jun 2026 11:28:24 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">https://praven-bg.com/questions/razvod-po-iskov-red-pri-nesaglasie-na-ediniya-saprug-za-prekratyavane-na-braka/#comment-2976</guid>

					<description><![CDATA[Когато единият съпруг желае развод, а другият не е съгласен, приложим е разводът по исков ред съгласно чл. 49 от Семейния кодекс (СК), а не разводът по взаимно съгласие по чл. 50 от СК, който изисква съгласие и на двамата съпрузи. Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът е длъжен служебно да установи фактите, обуславящи такова дълбоко разстройство на брачната връзка, а не просто механично да го приема при обикновено желание на единия съпруг. Продължителната фактическа раздяла за период над една година, без каквито и да е общи планове за бъдещо съвместно съжителство, е класически и силен показател за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, признат последователно в съдебната практика на българските съдилища – продължителна раздяла обичайно се тълкува като обективно доказателство, че брачната връзка вече не изпълнява функциите си, независимо от субективното желание на единия съпруг тя формално да продължи да съществува. Искът за развод се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ответника (или по избор на ищеца, ако е приложимо съгласно правилата за подсъдност по Гражданския процесуален кодекс), като в исковата молба следва да опишете подробно фактите, обосноваващи дълбокото разстройство на брака – датата на фактическата раздяла, причините за нея, липсата на опити за помирение, отделни местоживеения. Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, съдът, разглеждайки иска за развод, може по своя преценка да се произнесе и по вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това изрично, което може да има значение за определяне на издръжка между съпрузите след развода. Отделно от самото прекратяване на брака, ако имате общо имущество или деца, съдът в рамките на същото производство или в отделно, свързано производство ще се произнесе и по въпросите за режима на имуществото, семейното жилище, родителските права и издръжката, ако не постигнете самостоятелно съгласие по тези въпроси. Съветвам ви да съберете доказателства за фактическата раздяла (свидетели, отделни адресни регистрации, разделени битови разходи) за подкрепа на иска пред съда.]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Когато единият съпруг желае развод, а другият не е съгласен, приложим е разводът по исков ред съгласно чл. 49 от Семейния кодекс (СК), а не разводът по взаимно съгласие по чл. 50 от СК, който изисква съгласие и на двамата съпрузи. Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът е длъжен служебно да установи фактите, обуславящи такова дълбоко разстройство на брачната връзка, а не просто механично да го приема при обикновено желание на единия съпруг. Продължителната фактическа раздяла за период над една година, без каквито и да е общи планове за бъдещо съвместно съжителство, е класически и силен показател за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, признат последователно в съдебната практика на българските съдилища – продължителна раздяла обичайно се тълкува като обективно доказателство, че брачната връзка вече не изпълнява функциите си, независимо от субективното желание на единия съпруг тя формално да продължи да съществува. Искът за развод се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ответника (или по избор на ищеца, ако е приложимо съгласно правилата за подсъдност по Гражданския процесуален кодекс), като в исковата молба следва да опишете подробно фактите, обосноваващи дълбокото разстройство на брака – датата на фактическата раздяла, причините за нея, липсата на опити за помирение, отделни местоживеения. Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, съдът, разглеждайки иска за развод, може по своя преценка да се произнесе и по вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това изрично, което може да има значение за определяне на издръжка между съпрузите след развода. Отделно от самото прекратяване на брака, ако имате общо имущество или деца, съдът в рамките на същото производство или в отделно, свързано производство ще се произнесе и по въпросите за режима на имуществото, семейното жилище, родителските права и издръжката, ако не постигнете самостоятелно съгласие по тези въпроси. Съветвам ви да съберете доказателства за фактическата раздяла (свидетели, отделни адресни регистрации, разделени битови разходи) за подкрепа на иска пред съда.</p>
]]></content:encoded>
		
			</item>
	</channel>
</rss>
