<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	
	>
<channel>
	<title>
	Коментари на: Скрита реклама чрез инфлуенсъри в социални мрежи без обозначение	</title>
	<atom:link href="https://praven-bg.com/questions/skrita-reklama-chrez-influensari-v-soczialni-mrezhi-bez-oboznachenie/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://praven-bg.com/questions/skrita-reklama-chrez-influensari-v-soczialni-mrezhi-bez-oboznachenie/</link>
	<description>Поиск юристов</description>
	<lastBuildDate>Fri, 31 Jul 2026 09:10:05 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.0.4</generator>
	<item>
		<title>
		От: Отговор		</title>
		<link>https://praven-bg.com/questions/skrita-reklama-chrez-influensari-v-soczialni-mrezhi-bez-oboznachenie/#comment-2972</link>

		<dc:creator><![CDATA[Отговор]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 31 Jul 2026 09:10:05 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">https://praven-bg.com/questions/skrita-reklama-chrez-influensari-v-soczialni-mrezhi-bez-oboznachenie/#comment-2972</guid>

					<description><![CDATA[Скритата реклама (undisclosed advertising) чрез инфлуенсъри в социални мрежи е забранена практика съгласно чл. 33 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и общите принципи на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) относно нелоялни търговски практики, транспониращи изискванията на Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68д, ал. 3, т. 22 от ЗЗП, използване на редакционно съдържание в медии за реклама на продукт, при което търговецът е платил за рекламата, без това да е ясно указано в самото съдържание (т.нар. „скрита реклама“ или advertorial без обозначение), се счита за заблуждаваща търговска практика при всички обстоятелства, тоест винаги, без да е необходимо допълнително доказване на заблуждаващ характер във всеки конкретен случай – законът презумира заблуждаващия характер на подобна практика автоматично. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е компетентният орган за контрол по прилагането на тези правила и има издадени указания специално относно маркирането на платено съдържание от инфлуенсъри, изискващи ясно и лесно забележимо обозначение като „реклама“, „платено партньорство“, „#реклама“ или подобни ясни индикации, поставени видимо, а не скрити в дълъг списък от хаштагове или в описание, което следващите не биха забелязали лесно. Ако сте забелязали конкретен случай на неозначена платена публикация, можете да подадете писмен сигнал до КЗП с приложени доказателства (скрийншотове на публикацията, датата и обхвата на разпространение), а КЗП има правомощия да извърши проверка на съответствието на публикацията с изискванията и да наложи административни санкции както на самия инфлуенсър, така и на рекламодателя, ако бъде установено, че публикацията действително представлява платено рекламно съдържание, представено без надлежно обозначение. Отговорност за неозначена реклама носят по принцип и двете страни – инфлуенсърът, публикувал съдържанието, и рекламодателят, платил за него, тъй като и двамата участват в създаването на заблуждаващата практика спрямо потребителите.]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Скритата реклама (undisclosed advertising) чрез инфлуенсъри в социални мрежи е забранена практика съгласно чл. 33 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и общите принципи на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) относно нелоялни търговски практики, транспониращи изискванията на Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68д, ал. 3, т. 22 от ЗЗП, използване на редакционно съдържание в медии за реклама на продукт, при което търговецът е платил за рекламата, без това да е ясно указано в самото съдържание (т.нар. „скрита реклама“ или advertorial без обозначение), се счита за заблуждаваща търговска практика при всички обстоятелства, тоест винаги, без да е необходимо допълнително доказване на заблуждаващ характер във всеки конкретен случай – законът презумира заблуждаващия характер на подобна практика автоматично. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е компетентният орган за контрол по прилагането на тези правила и има издадени указания специално относно маркирането на платено съдържание от инфлуенсъри, изискващи ясно и лесно забележимо обозначение като „реклама“, „платено партньорство“, „#реклама“ или подобни ясни индикации, поставени видимо, а не скрити в дълъг списък от хаштагове или в описание, което следващите не биха забелязали лесно. Ако сте забелязали конкретен случай на неозначена платена публикация, можете да подадете писмен сигнал до КЗП с приложени доказателства (скрийншотове на публикацията, датата и обхвата на разпространение), а КЗП има правомощия да извърши проверка на съответствието на публикацията с изискванията и да наложи административни санкции както на самия инфлуенсър, така и на рекламодателя, ако бъде установено, че публикацията действително представлява платено рекламно съдържание, представено без надлежно обозначение. Отговорност за неозначена реклама носят по принцип и двете страни – инфлуенсърът, публикувал съдържанието, и рекламодателят, платил за него, тъй като и двамата участват в създаването на заблуждаващата практика спрямо потребителите.</p>
]]></content:encoded>
		
			</item>
	</channel>
</rss>
