Как се разпределя наследството при наличие на завещание, което облагодетелства едно лице, а не всички наследници?

Когато няма оставено завещание, законът урежда редове наследници, които се призовават последователно. Първият ред включва децата и другите низходящи, вторият ред – родители, третият – братя и сестри и възходящи от втора степен, и т.н. Съпругът е особен наследник, който наследява паралелно с всеки от редовете, но при различни дялове. Важно е да се определи кой е жив и има право да наследи при смъртта на наследодателя.

Намаляват ли те наследствената маса и увреждат ли запазената част?

Понякога лице, призовано да наследи, предпочита да се откаже – било защото дълговете на починалия са твърде големи, или по други съображения. Законът позволява формално отказ чрез подаване на декларация за отказ пред районния съд. Последицата е, че отказалият се се счита, сякаш никога не е бил наследник и не може да претендира никаква част от имуществото.

Мога ли да кажа 'Аз не искам, нека брат ми вземе всичко'?

Влиза ли в наследствената маса?

Това би заместило ли делбата?

Има случаи, в които починалият не е оставил завещание, а правата на наследниците се определят направо от закона. Наследяването по закон важи винаги, когато липсва разпоредба за имуществото чрез завещателен акт или когато има само частично завещание. При този вид наследяване се прилага редът на наследствените дялове, фиксиран в Семейния кодекс и в Закона за наследството, като се зачита редът, по който различните наследници се призовават да наследяват.

Може ли някой да се сети след години и да поиска своя дял?

Ако завещателят казва 'Апартамента оставям на дъщеря ми', а останалото – нищо?