Как се разделя наследствената маса между няколко наследника?

А не всички да са съсобственици?

Понякога лице, призовано да наследи, предпочита да се откаже – било защото дълговете на починалия са твърде големи, или по други съображения. Законът позволява формално отказ чрез подаване на декларация за отказ пред районния съд. Последицата е, че отказалият се се счита, сякаш никога не е бил наследник и не може да претендира никаква част от имуществото.

Ако в наследството има жилище, кой може да живее там без да е станала делба?

Позволява ли българското право такъв тип устно завещание?

Променя ли се вече разпределеното имущество?

Влиза ли роднина на мястото на починал наследник?

Може ли наследник да го отвори сам?

Когато няма оставено завещание, законът урежда редове наследници, които се призовават последователно. Първият ред включва децата и другите низходящи, вторият ред – родители, третият – братя и сестри и възходящи от втора степен, и т.н. Съпругът е особен наследник, който наследява паралелно с всеки от редовете, но при различни дялове. Важно е да се определи кой е жив и има право да наследи при смъртта на наследодателя.

Намаляват ли те наследствената маса и увреждат ли запазената част?