Скрити такси в договор за кредит, неоповестени в рекламата

Съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК), кредиторът е длъжен преди сключване на договора да предостави на потребителя стандартен европейски формуляр (СЕФ) с ясна информация за годишния процент на разходите (ГПР), включващ всички такси, комисионни и разходи, свързани с кредита, така че реалната цена на кредита да е прозрачна и сравнима. Ако рекламата е обещавала „без скрити такси“, а впоследствие в договора са включени допълнителни такси за одобрение и управление, които съществено завишават ГПР спрямо обявената номинална лихва, това може да съставлява заблуждаваща търговска практика по Закона за защита на потребителите (чл. 68г и следв.) и по Закона за защита на конкуренцията, а самите клаузи за таксите могат да бъдат нищожни като неравноправни по чл. 143 от ЗЗП, ако не са индивидуално уговорени и създават значително неравновесие в ущърб на потребителя. Съдебната практика по потребителски кредити последователно приема за нищожни такси, които не отговарят на реално предоставяна услуга (т.нар. „такса за управление“ без ясно определена насрещна престация), позовавайки се и на практиката на Съда на ЕС по директивата за неравноправните клаузи. Първата стъпка е писмена жалба до самия кредитор с искане за преизчисляване на ГПР и премахване на необоснованите такси, копие до Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Българската народна банка (БНБ), ако кредиторът е под неин надзор. При отказ, разполагате с иск пред съда за прогласяване нищожност на неравноправните клаузи и връщане на надплатените суми като недължимо платено по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.