Задължително лечение при отказ на пациент – права на близките

Принудителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства в България се урежда от глава пета на Закона за здравето (чл. 146 и следващите), който предвижда стриктна процедура именно за защита правата на пациента при такава изключително сериозна намеса в личната му свобода. Съгласно чл. 146 от Закона за здравето, принудително настаняване и лечение се допуска само когато лицето, поради психичното си разстройство, може да извърши деяние, представляващо опасност за живота и здравето на себе си или на околните, или е налице риск от съществено влошаване на здравословното му състояние, ако не бъде лекувано. Процедурата протича по следния начин: лекар психиатър извършва прегледа и, ако прецени необходимост от принудително лечение, изготвя писмено предложение до районния съд по настоящия адрес на лицето, придружено с медицинско становище; съдът разглежда делото в открито заседание с участието на прокурор и на самото лице (доколкото здравословното му състояние позволява), задължително и с назначен адвокат, ако лицето не е упълномощило свой защитник, съгласно чл. 156 от Закона за здравето, тъй като именно съдебният контрол гарантира защита срещу злоупотреба с тази тежка мярка. При спешна опасност за живота (в случая скорошният опит за самонараняване), лекарят разполага и с правомощие за незабавно настаняване на лицето в психиатрично заведение за времето, необходимо за произнасяне от съда, съгласно специалната хипотеза за неотложни случаи по чл. 152 от Закона за здравето, без да се чака предварително съдебно решение, като впоследствие настаняването подлежи на последващ съдебен контрол в кратък срок. Близките на пациента (в случая вие като син/дъщеря) нямате право самостоятелно да настанявате принудително баща си без съдебна санкция, но имате право и следва да сигнализирате лекуващия психиатър или спешна психиатрична помощ незабавно за конкретния риск от самонараняване, да предоставите цялата известна ви информация за предишни инциденти и здравословно състояние, и да поискате от лекаря да инициира процедурата по принудително лечение, ако прецени медицинска необходимост. Съдът след разглеждане на делото постановява решение, с което разрешава или отказва принудителното настаняване за определен срок, като решението подлежи на обжалване пред окръжния съд.