Регистрация по ДДС 2026: кога, за кого и какви рискове

Прагът за задължителна регистрация по ДДС е 100 000 лв. (около 51 130 €) облагаем оборот за 12 месеца. Звучи просто, но 2026 г. донесе важни промени: продажбите на стари сгради и земя вече участват при изчисляване на оборота, а туроператорите се регистрират с целия си оборот, не само с маржа. Пропуснатата навреме регистрация води до сериозни задължения и санкции — затова малкият бизнес трябва да следи оборота внимателно. Обясняваме кога възниква задължението, какво влиза в оборота, какви са сроковете, кога си струва доброволна регистрация и какви са рисковете при закъснение.

1. Прагът: 100 000 лв. / 51 130 €

Задължителната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) настъпва при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. (около 51 130 €) за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия.

2. Какво влиза в облагаемия оборот

В облагаемия оборот се включват извършените от лицето облагаеми доставки на стоки и услуги, включително тези с нулева ставка. Не всичко обаче се брои — определени доставки се изключват при спазване на условията.

Има и обратна опасност — да подцените оборота, като пропуснете доставки, които всъщност се броят. Типични примери са продажби с нулева ставка (които често се възприемат погрешно като „без значение“), авансови плащания и доставки към чуждестранни клиенти при определени режими. Всяка от тях може да приближи прага, без да го усетите. Затова най-сигурният подход е да водите текущ регистър на облагаемия оборот на плъзгаща 12-месечна база и да го обновявате всеки месец, а не да разчитате на груба годишна преценка „към Коледа ще видим“.

3. Новото през 2026 г.

Разликата е важна на практика. Ако например счетоводна кантора продаде собствения си офис веднъж — това е разпореждане с дълготраен актив и по правило не влиза в оборота. Но ако същата фирма започне редовно да купува и продава имоти, тези сделки вече се броят към прага. С други думи, значение има дали доставката е част от обичайната ви дейност, или е случайна.

4. Срокове за регистрация

При достигане на прага възниква задължение да подадете заявление за регистрация в законовия срок. Има и хипотези на регистрация при по-кратки срокове (например при бърз ръст на оборота в рамките на текущия месец).

5. Доброволна регистрация: кога си струва

Регистрацията по ДДС не е само задължение — понякога е изгодна доброволно, преди достигане на прага. Тя си струва да се обмисли, когато:

• клиентите ви са предимно регистрирани фирми, за които начисленото ДДС не е разход (ползват данъчен кредит);
• имате значителни разходи с ДДС (стоки, оборудване), чийто данъчен кредит искате да приспадате;
• работите с чуждестранни контрагенти и режимът го налага.

6. Задължения на регистрираното лице

След регистрацията идват и задълженията:

• начисляване на ДДС върху продажбите и издаване на фактури с данък;
• водене на дневници за покупки и продажби;
• подаване на месечни справки-декларации в срок;
• внасяне на дължимия данък;
• право на данъчен кредит за покупките, свързани с дейността.

Дисциплината тук е ключова — закъснели декларации и плащания водят до лихви и санкции, а грешките в документите създават проблеми при проверки.

7. Туроператори и специални режими

За някои дейности важат специални режими. Пример от 2026 г.: туроператорите и туристическите агенции се регистрират по ДДС спрямо целия си оборот, а не само спрямо маржа на печалбата, както при по-стария подход. Това ускорява регистрацията и на по-малките оператори.

8. Дерегистрация

Регистрацията по ДДС не е задължително „завинаги“. При отпадане на основанието (например трайно спадане на оборота под съответните условия) може да се стигне до дерегистрация — по избор или задължително, при прекратяване на дейността.

Дерегистрацията също има последици (например при налични активи, за които е ползван данъчен кредит), затова не е просто „изключване“, а стъпка, която се планира.

9. Рискове при закъсняла регистрация

• ДДС за своя сметка върху оборота след датата на дължимата регистрация;
• лихви върху невнесения данък;
• административни санкции (глоби/имуществени санкции);
• проблеми при проверки и ревизии и с контрагентите.

10. Пример от практиката

Илюстративна ситуация. Малка фирма за услуги следи оборота си „по календарна година“ и е убедена, че е далеч от прага. Всъщност на плъзгаща 12-месечна база оборотът вече е надхвърлил 100 000 лв., защото два силни месеца от края на предходната година се прибавят към текущите. Регистрацията е закъсняла с няколко месеца. Резултатът: дължим ДДС върху оборота след датата, на която е трябвало да е регистрирана, плюс лихви. При навременно проследяване това е можело да се избегне изцяло.

Поука: прагът се следи назад на 12 месеца, а не по календар. Един прост, редовно обновяван отчет на оборота предпазва от най-скъпата ДДС грешка.

11. Митове за ДДС

• „Прагът се брои по календарна година.“ Не: следи се на плъзгаща 12-месечна база.
• „Продажбата на имот никога не влиза в оборота.“ От 2026 г. — влиза, освен ако е само съпътстваща доставка.
• „Регистрацията е винаги в тежест.“ Не: при клиенти-фирми и разходи с ДДС може да е изгодна.
• „Ако закъснея, просто ще се регистрирам после.“ Не: дължите ДДС със задна дата, с лихви и санкции.
• „Туроператорите се броят по маржа.“ От 2026 г. се регистрират спрямо целия оборот.

12. Въпроси и отговори