дата на отговора: 22.07.2026
Заповедта за принудително отвеждане до границата на чужденец, пребиваващ без основание на територията на България, се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на основание чл. 41 и следващите от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и представлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд в 14-дневен срок от връчването – важно е да знаете, че по правило обжалването не спира изпълнението на заповедта автоматично, освен ако не поискате изрично спиране от съда по чл. 166 от АПК. При обжалването е ключово да представите доказателства за здравословните причини, довели до забавянето – медицински документи, епикризи, болнични листове, тъй като съгласно чл. 44 от ЗЧРБ съществуват хуманитарни основания, при които органите могат да преразгледат или отложат принудителното отвеждане, а съдът преценява пропорционалността на мярката спрямо конкретните обстоятелства. Освен самата заповед за отвеждане, органите обичайно налагат и забрана за влизане в България и в шенгенското пространство за определен период (обичайно от 1 до 5 години, в зависимост от тежестта на нарушението и наличието на отегчаващи обстоятелства), издадена като отделна заповед по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, която подлежи на самостоятелно обжалване по същия ред. Ако успеете да докажете обективна невъзможност да подадете документите навреме поради здравословно състояние, това е сериозен аргумент за отмяна или намаляване на срока на забраната. Препоръчвам незабавно да ангажирате адвокат по имиграционно право, тъй като кратките срокове за обжалване изискват бързи и добре обосновани правни действия, а последиците от забрана за влизане в Шенгенското пространство са значителни за бъдещи пътувания и работа в целия ЕС.