Как се прилагат нормите на конкуренцията при франчайзингови договори?

Франчайзингът е специфична форма на вертикален договор, където франчайзодателят предоставя права за ползване на марката, ноу-хау и оказва подкрепа. Той може да налага някои ограничения (спазване на стандарт, начини на продажба), които обикновено се смятат за допустими, стига да не включват „hardcore“ клаузи като фиксирани цени или териториални забрани за пасивни продажби. При преценка на Франчайзинг споразумение се гледа дали ограниченията са пропорционални и необходими за защита на ноу-хау и марката, без да се потиска сериозно конкуренцията.