Понякога лице, призовано да наследи, предпочита да се откаже – било защото дълговете на починалия са твърде големи, или по други съображения. Законът позволява формално отказ чрез подаване на декларация за отказ пред районния съд. Последицата е, че отказалият се се счита, сякаш никога не е бил наследник и не може да претендира никаква част от имуществото.
Отговор
27.11.2024
дата на отговора: 27.11.2024
След отказа дялът, който би се паднал на това лице, се прехвърля към останалите наследници. Отказът е окончателен и не може да се вземе обратно, освен при определени редки случаи на порок на волята. Чрез този инструмент човек може да се предпази от нежелани задължения и неприятни разходи, обвързани с наследяването.
Изберете града по-долу, за да преминете към адвокати по тази тема:
Когато няма оставено завещание, законът урежда редове наследници, които се призовават последователно. Първият ред включва децата и другите низходящи, вторият ред – родители, третият – братя и сестри и възходящи от втора степен, и т.н. Съпругът е особен наследник, който наследява паралелно с всеки от редовете, но при различни дялове. Важно е да се определи кой е жив и има право да наследи при смъртта на наследодателя.
Съпругът винаги се призовава едновременно с останалите наследници в съответния ред. Неговият дял варира в зависимост от това дали има деца или други роднини, които също наследяват. Когато има низходящи, съпругът получава определена законова част, в противен случай дялът може да е по-голям.
Наследниците често поставят под въпрос редовността на завещанието или твърдят, че завещателят е бил под натиск. Оспорването може да стане, ако е нарушена формата (например липсва подпис, не е собственоръчно написано), или ако завещателят не е бил с пълна дееспособност (психическо състояние), или има наличие на измама, насилие или изнудване. Често се изтъква и т.нар. запазена част на наследниците.