Обезщетение за военнослужещ, пострадал при учение

Правата на военнослужещите, пострадали при или по повод изпълнение на служебните им задължения, се уреждат от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и Наредбата за военномедицинска експертиза, както и субсидиарно от общите правила за обезщетяване на вреди. Съгласно чл. 226 и следващите от ЗОВСРБ, военнослужещ, получил увреждане на здравето при изпълнение на военната служба, включително по време на учение, има право на еднократна парична помощ и обезщетение, чийто размер зависи от степента на намалената работоспособност, установена от Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) чрез медицинска експертиза. Обстоятелството, че травмата е настъпила по време на тактическо учение, не изключва правото на обезщетение, а напротив – учението е част от изпълнението на служебните задължения, а не извънслужебна дейност, поради което тезата на командването за „обичаен риск“ не отменя законовото задължение за обезщетяване, освен ако не се докаже, че травмата е резултат единствено от груба небрежност или умишлено нарушение на правилата за безопасност от ваша страна. Първата стъпка е да поискате освидетелстване от ЦВМК за установяване на процента намалена работоспособност вследствие на инцидента, като приложите цялата медицинска документация от лечението и операцията, а също и рапорт/протокол за инцидента, съставен непосредствено след случката по време на учението – ако такъв протокол не е бил съставен своевременно, поискайте писмено от командването да бъде съставен ретроактивно с описание на обстоятелствата. Въз основа на решението на ЦВМК за определен процент трайно намалена работоспособност, имате право на еднократно парично обезщетение съгласно скàла, определена в подзаконовите актове по прилагане на ЗОВСРБ, а при по-тежки случаи – и право на пенсия за инвалидност поради причина, свързана със службата, по Кодекса за социално осигуряване. При отказ на командването да инициира процедурата или да изплати следващото се обезщетение, имате право да обжалвате отказа пред по-горестоящия командир, а впоследствие и пред административния съд по реда на АПК, тъй като актовете на военното формирование, засягащи имуществени права на военнослужещия, подлежат на съдебен контрол.