дата на отговора: 30.06.2026
Комплексните разрешителни за инсталации с висок потенциал за замърсяване се издават по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в изпълнение на изискванията на Директива 2010/75/ЕС за емисиите от промишлеността, като компетентен орган е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Процедурата по издаване задължително включва обществен достъп до документацията и възможност за writări становища от заинтересованата общественост, включително собственици на съседни имоти, съгласно чл. 122а и следващите от ЗООС – обявлението за започната процедура се публикува на интернет страницата на ИАОС и на съответната РИОСВ, а не се връчва лично на всеки съсед, затова липсата на лично уведомяване сама по себе си не означава задължително процедурно нарушение, освен ако не е пропусната самата публикация или срокът за обществен достъп не е бил спазен коректно. Ако все пак процедурата е протекла с нарушения на изискванията за информиране на обществеността, или ако решението за издаване на комплексното разрешително не отразява адекватно най-добрите налични техники (НДНТ) за ограничаване на замърсяването, съгласно чл. 120 от ЗООС комплексното разрешително представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) пред съответния административен съд в 14-дневен срок от узнаването му от заинтересованите лица – като заинтересовано лице, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от бъдещата експлоатация на инсталацията (шум, миризми, емисии), имате правен интерес да атакувате акта, дори срокът да тече от узнаването, а не непременно от датата на самото издаване, ако не сте били надлежно известен по предвидения в закона начин. Препоръчвам незабавно да поискате копие от пълната административна преписка по издаване на разрешителното от ИАОС по реда на Закона за достъп до обществена информация, за да прецените внимателно дали процедурата е спазена и дали има основания за отмяна – типични основания включват съществени процедурни нарушения при общественото обсъждане, неотчитане на кумулативен ефект с други близки замърсяващи източници, или несъответствие на определените с разрешителното норми за допустими емисии с изискванията на приложимите европейски референтни документи за най-добри налични техники.