дата на отговора: 05.06.2026
Правото на трансгранично здравно обслужване и финансиране на лечение в чужбина при липса на адекватно лечение в България се урежда от Наредба № 25 от 2014 г. за условията и реда за разрешаване и заплащане на лечение на българските граждани в чужбина, издадена от министъра на здравеопазването, както и от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (за лечение в друга държава членка на ЕС, какъвто е Германия). Съгласно тази нормативна уредба, НЗОК е длъжна да разреши и финансира лечение в чужбина, когато конкретното заболяване не може да бъде лекувано ефективно в България поради липса на подходящи специалисти, оборудване или методи на лечение, като преценката се извършва от специализирана комисия към НЗОК въз основа на медицинска документация и становища от специалисти. Ключовият въпрос във вашия случай е дали алтернативното лечение, налично в България, е действително сравнимо по ефективност с предложеното в Германия, или е съществено по-неефективно за конкретното рядко заболяване. Отказът на НЗОК следва да бъде обоснован с конкретни медицински аргументи, а не общо твърдение – ако решението не съдържа достатъчна медицинска обосновка защо алтернативата в България е равностойна, това е процедурен пропуск. Отказът на НЗОК представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд в 14-дневен срок от съобщаването му. При обжалването е препоръчително да представите допълнителни медицински становища от лекуващите ви специалисти, сравнителни данни за ефективността на двата вида лечение (проценти на успех, странични ефекти, международни клинични протоколи), а също и да поискате назначаване на съдебномедицинска експертиза, която да прецени обективно дали алтернативата в България е сравнима по терапевтичен ефект. Отделно, съгласно Директива 2011/24/ЕС за трансграничното здравно обслужване, транспонирана в българското законодателство, разполагате и с алтернативен механизъм за възстановяване на разходи за лечение в друга държава членка на ЕС до размера на разходите, които биха били поети за сравнимо лечение в България, дори без предварително разрешение в определени случаи, макар процедурата с предварително разрешение по принцип да е по-благоприятна финансово при скъпо лечение.