Подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор

Съгласно чл. 625 от Търговския закон (ТЗ), молба за откриване на производство по несъстоятелност може да подаде не само длъжникът, но и всеки негов кредитор по търговска сделка, ако длъжникът е неплатежоспособен, а за търговски дружества – и когато е свръхзадължен. Неплатежоспособност по чл. 608 от ТЗ е налице, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, а фактът, че фирмата не плаща и заплатите на служителите си, е допълнителен силен индикатор за трайни финансови затруднения, тъй като законът установява оборима презумпция за неплатежоспособност именно при спиране на плащанията. За да подадете молба до окръжния съд по седалището на длъжника, следва да разполагате с ясно доказателство за изискуемото си вземане (фактури, договор, доказателство за извършена доставка или услуга, липса на плащане въпреки изтекъл падеж), както и, по възможност, доказателства за общото финансово състояние на длъжника (например данни от Търговския регистър за забавени годишни отчети, известни неплатени задължения към други кредитори, вписани обезпечения или запори). Молбата за откриване на производство по несъстоятелност се разглежда по реда на глава тридесет и девета от ТЗ, като съдът, ако установи основателност, обявява длъжника в неплатежоспособност (или свръхзадълженост) и открива производство по несъстоятелност, назначава временен синдик и определя начална дата на неплатежоспособността. Като кредитор, инициирал производството, вие ще участвате активно в него – ще предявите вземането си в срока, определен от съда, синдикът ще изготви списък на приетите вземания, а имуществото на длъжника ще бъде осребрено за удовлетворяване на кредиторите по установения от закона ред на привилегии. Имайте предвид, че производството по несъстоятелност е сравнително продължителна и сложна процедура, затова, ако длъжникът разполага с определено имущество, е добре успоредно да обмислите и алтернативни, по-бързи механизми за събиране на конкретното си вземане (заповедно производство, изпълнително производство), докато не е ясно дали общото финансово състояние на длъжника действително налага цялостна процедура по несъстоятелност.