дата на отговора: 20.08.2026
Ревизионният акт, издаден от органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП), подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който предвижда двуинстанционно административно и последващо съдебно обжалване. Съгласно чл. 152 от ДОПК, ревизионният акт се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) към централното управление на НАП, чрез териториалната дирекция, издала акта. Жалбата трябва да съдържа конкретни възражения срещу фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите, като е изключително важно да приложите всички налични писмени доказателства, оборващи твърденията за неотчетени приходи – счетоводни регистри, банкови извлечения, договори с контрагенти, стокови разписки, тъй като на този етап (пред директора на ОДОП) все още можете да представяте нови доказателства, които не сте представили в хода на самата ревизия, по силата на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Директорът на ОДОП се произнася с решение, с което може да потвърди, измени или отмени ревизионния акт изцяло или частично, в срок от 60 дни от постъпване на жалбата – ако не се произнесе в срок, това се смята за мълчалив отказ, който също подлежи на обжалване. Ако решението на директора на ОДОП не ви удовлетворява, разполагате с право да обжалвате ревизионния акт (в потвърдената или изменена част) пред административния съд по седалището на териториалната дирекция на НАП, издала акта, в 14-дневен срок от получаване на решението на директора на ОДОП, съгласно чл. 156 и следващите от ДОПК. Пред съда е препоръчително да поискате назначаване на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице, което да анализира счетоводната документация на фирмата и да установи действителния размер на приходите и дължимите данъци, тъй като такава експертиза често е решаваща за изхода на делото. Имайте предвид, че обжалването на ревизионния акт по общо правило не спира неговото изпълнение по чл. 153 от ДОПК, освен ако не поискате изрично спиране на изпълнението от съда, като посочите убедителни основания и, при нужда, предоставите обезпечение.