Работодател следи личната кореспонденция в служебен имейл без предизвестие

Мониторингът на служебна електронна поща от работодателя е допустим само при спазване на строги условия по GDPR и практиката на Европейския съд по правата на човека (делото Bărbulescu срещу Румъния), транспонирани и в българската практика на Комисията за защита на личните данни. Работодателят трябва да има ясна, предварително приета и доведена до знанието на служителите писмена политика за използване на служебните комуникационни средства, в която изрично да е посочено дали и в каква степен се допуска мониторинг, целите на наблюдението (сигурност, спазване на трудова дисциплина), обхватът (само метаданни или и съдържание на кореспонденцията) и продължителността на съхранение на данните. Мониторинг, извършен без предварително уведомяване на служителя и без легитимна, пропорционална цел, нарушава принципите на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност по чл. 5 от GDPR, а също и правото на зачитане на личния живот по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека. Ако работодателят чете и лична кореспонденция, а не само служебна, без ясно основание, това е допълнително сериозно нарушение. Препоръчвам писмено да поискате от работодателя копие от политиката за мониторинг на комуникациите, ако съществува, и информация каква обработка на данните ви се извършва по чл. 15 от GDPR. При липса на надлежна политика или при неправомерен обхват на наблюдението, разполагате с право да подадете жалба до КЗЛД, а при доказани вреди – и иск за обезщетение по чл. 82 от GDPR.