дата на отговора: 23.08.2026
Институтът на морското спасяване е специално уреден в Международната конвенция за спасяване от 1989 г., по която България е страна, и в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), глава дванадесета, съгласно които всяко лице, което спасява плавателен съд или неговия товар в опасност, има право на справедливо възнаграждение за спасяването, независимо дали действието е било предприето доброволно, тъй като именно доброволният, а не договорен характер на спасителната операция (за разлика от обикновена буксировка по договор) е характерна черта на класическото морско спасяване и не изключва правото на възнаграждение – напротив, доброволността е предпоставка, а не пречка за прилагане на режима на морското спасяване по КТК. Съгласно чл. 173 и следващите от КТК, размерът на дължимото възнаграждение се определя по споразумение между страните, а при липса на съгласие – от съда, като се вземат предвид редица критерии: спасената стойност на кораба и товара, уменията и усилията на спасителя за предотвратяване или ограничаване на щетата от замърсяване на околната среда, степента на успех на спасяването, съществувалата опасност за спасените лица и имущество, времето, разходите и рисковете, поети от спасителя и неговото оборудване. Тъй като сте спасили както екипажа, така и товара и самото плавателно средство, разполагате със солидна основа за претенция за възнаграждение, съизмеримо със спасената стойност. Първата стъпка е да отправите писмена претенция до собственика на спасената лодка с калкулация на дължимото възнаграждение, а при отказ – да предявите иск пред окръжния съд, компетентен по морски дела, като поискате назначаване на експертиза за оценка на спасената стойност на плавателния съд и товара към момента на спасителната операция, тъй като именно тази стойност е базата за определяне на справедливото възнаграждение по чл. 175 от КТК.