Приложимо право при търговски договор между българска и немска фирма

При липса на изрична уговорка за приложимо право в международен търговски договор между страни от държави членки на ЕС, приложимото право се определя съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Регламент „Рим I“), който се прилага пряко в България и Германия. Съгласно чл. 4, параграф 1, буква „а“ от Регламент „Рим I“, при договор за продажба на стоки, ако страните не са избрали приложимо право, се прилага правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на продавача – затова е важно да установите коя от двете страни е продавач по конкретния договор: ако вие сте купувач, а немската фирма е продавач, ще се прилага германското право; ако вие сте продавач на стоките, ще се прилага българското право. Относно компетентния съд, при липса на изрична клауза за подсъдност в договора, се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент „Брюксел Iа“), съгласно който по общо правило ищецът може да предяви иск в държавата по местожителството на ответника (чл. 4), но за договори за продажба на стоки чл. 7, параграф 1, буква „б“ предвижда специална алтернативна компетентност на съда по мястото, където съгласно договора стоките са били доставени или е трябвало да бъдат доставени – това означава, че в определени случаи имате избор между съд по седалището на ответника или съд по мястото на доставка. Тъй като липсата на изрична уговорка създава несигурност и потенциално усложнява бъдещи спорове (например необходимост от установяване и прилагане на чуждо право от българския съд, ако делото се гледа тук), силно препоръчвам занапред във всички международни търговски договори да включвате изрична клауза за приложимо право и за компетентен съд (или арбитражна клауза), за да избегнете подобна несигурност при бъдещи договори.