Спор между съдружници за разпределение на дивидент в ООД

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от Търговския закон (ТЗ), решението за разпределяне на печалбата на дружество с ограничена отговорност е от изключителната компетентност на общото събрание на съдружниците, а не еднолично решение на управителя, дори той да е и съдружник – затова управителят няма право едностранно да реши, че печалбата остава неразпределена, без такова решение на общото събрание. Първата стъпка е да поискате писмено свикване на общо събрание с точка от дневния ред за разпределение на печалбата – съгласно чл. 138, ал. 2 от ТЗ, ако притежавате повече от 1/10 от капитала (а като съдружник с равен 50% дял несъмнено отговаряте на това изискване), имате право сами да поискате свикване на общо събрание, а ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок от writăr искане, можете сами да свикате събранието или да поискате от окръжния съд по седалището на дружеството издаване на разпореждане, овластяващо ви да свикате събранието сами по чл. 138, ал. 3 от ТЗ. На самото събрание, тъй като притежавате 50% от капитала, за приемане на решение за разпределение на печалба обикновено е достатъчно обикновено мнозинство (освен ако дружественият договор не предвижда друго), но при равно разпределение на дяловете (50/50) е възможно да се стигне до безизходица (deadlock), ако другият съдружник систематично гласува против – в такъв случай, ако дружественият договор не съдържа механизъм за разрешаване на подобни ситуации, разполагате с ограничени възможности за пряко принуждаване към разпределение, но можете да атакувате евентуален отказ или бездействие като злоупотреба с права, ако управителят системно и неоснователно отказва разпределение единствено за да ощети вашия интерес, докато той самият евентуално извлича други форми на полза от дружеството (високо възнаграждение като управител, разходи за лични нужди през дружеството). При установена системна злоупотреба разполагате с иск за защита на правата ви като съдружник, включително искане за назначаване на контрольор или, в краен случай, за прекратяване на дружеството по съдебен ред поради невъзможност за постигане на целите му поради траен конфликт между съдружниците, съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ.