Определяне на приложимо право при наследяване на имущество в две държави

Определянето на приложимото право при трансгранично наследяване в рамките на ЕС се урежда от Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването (така нареченият „Регламент за наследяването“), който се прилага пряко в България и Испания като държави членки. Съгласно чл. 21, параграф 1 от Регламента, основното правило е, че приложимото право за наследяването на цялото имущество на починалия, независимо от неговото естество и местонахождение (движимо и недвижимо, в различни държави), е правото на държавата, в която починалият е имал обичайното си местопребиваване към момента на смъртта – ако баща ви е живял последните 10 години в Испания, е много вероятно испанското право да се счита за приложимо към цялото наследство, включително апартамента в България, освен ако не се установи по изключение по чл. 21, параграф 2, че той е имал явно по-тясна връзка с друга държава (например България, ако е запазил съществени лични и икономически връзки тук въпреки живота в Испания). Важно е да проверите също дали баща ви е избрал приложимо право чрез изрична клауза (choice of law) в евентуален документ приживе съгласно чл. 22 от Регламента, който позволява на лице да избере правото на държавата на своето гражданство (в случая българското) да урежда наследяването му, вместо правото на обичайното местопребиваване – ако такъв избор липсва (а вие посочвате, че няма завещание), се прилага основното правило за обичайно местопребиваване. Определянето на точното обичайно местопребиваване е фактически въпрос, който взема предвид продължителността и редовността на престоя, семейните и социалните връзки, а не само формалната адресна регистрация. Препоръчвам да се консултирате с адвокат по международно наследствено право, който да прецени конкретните обстоятелства и да съдейства за издаване на Европейско удостоверение за наследство по чл. 62 от Регламента, което улеснява доказването на качеството ви на наследник и в двете държави.