Едностранно повишаване на лихвата по ипотечен кредит с плаващ лихвен процент

Плаващите лихвени проценти по ипотечни кредити, обвързани с вътрешен базов лихвен процент, определян едностранно от самата банка (за разлика от кредити, обвързани с обективен пазарен индекс като ЕURIBOR или СОФИБОР), са били предмет на значителна съдебна практика в България през последните години, включително решения на Върховния касационен съд (ВКС) по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Съгласно константната практика на ВКС и на Съда на ЕС по прилагане на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, клауза в договор за ипотечен кредит, която позволява на банката едностранно да променя лихвения процент въз основа на неясна, непрозрачна методология без обективни, ясно определени и проверими от потребителя критерии, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и следователно нищожна, тъй като поставя кредитополучателя в положение на пълна зависимост от субективната преценка на банката, без възможност за предвидимост или проверка на основателността на промените. Ключовият тест, установен от съдебната практика, е дали методологията за определяне на базовия лихвен процент е достатъчно ясна, конкретна и позволяваща на средния потребител да разбере и предвиди при какви обективни обстоятелства (промяна в определен пазарен индекс, промяна в основния лихвен процент на БНБ, разходи за финансиране на банката) лихвата би могла да се променя, или методологията се свежда до вътрешно, непрозрачно решение на банковото ръководство. Първата стъпка е внимателно да прегледате точния договор и общите условия относно определянето на базовия лихвен процент – ако методологията е неясна или напълно дискреционна, разполагате с основание да предявите иск пред съда за прогласяване нищожност на клаузата за едностранно увеличение на лихвата, а вследствие на нищожността – за връщане на надплатените лихви над първоначално договорения размер за целия период на неправомерните увеличения, на основание недължимо платено по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Множество подобни искове срещу големи български банки са били успешно провеждани от кредитополучатели през последните години, затова препоръчвам консултация с адвокат, специализиран в банково и потребителско право, който да прецени конкретния текст на вашия договор спрямо установената съдебна практика и да изчисли точния размер на потенциално дължимите ви обратно суми.