Отговорност на банка при неоторизирана транзакция с открадната банкова карта

Отговорността при неоторизирани платежни транзакции с открадната или изгубена платежна карта се урежда от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), транспониращ Директива (ЕС) 2015/2366 (PSD2). Съгласно чл. 79 от ЗПУПС, платецът (притежателят на картата) понася загубите, свързани с неоторизирани платежни транзакции, произтичащи от използване на открадната или изгубена платежна карта, само до максимален размер от 50 евро (приблизително 100 лева), освен ако не е действал измамливо или с груба небрежност при опазването на персонализираните защитни характеристики на картата (ПИН код, парола) – над този лимит от 50 евро, отговорността за загубите от неоторизирани транзакции по принцип е на доставчика на платежни услуги (банката), а не на титуляря на картата, при условие че титулярят не е проявил измама или груба небрежност. Ключовият въпрос за преценка на банковия отказ е дали фактът, че не сте блокирали картата „веднага“ (в рамките на около час след кражбата), представлява груба небрежност по смисъла на закона – съдебната практика и указанията на регулаторните органи по прилагане на PSD2 приемат, че определен разумен период между установяване на кражбата и уведомяването на банката за блокиране не представлява автоматично груба небрежност, особено при безконтактни плащания, извършени именно в първите минути след кражбата, преди жертвата изобщо да е успяла да установи липсата на картата – грубата небрежност обичайно се свързва с по-съществени пропуски като записване на ПИН кода върху самата карта или в непосредствена близост до нея, а не просто известно закъснение от порядъка на час в уведомяване за кражба, докато лицето все още установява какво точно се е случило. Освен въпроса за небрежността, важно е и обстоятелството, че безконтактните плащания под определен праг (обичайно до 100 лева на транзакция в България) не изискват въвеждане на ПИН код, което означава, че извършителят не е имал нужда да знае или да е получил вашия ПИН код, за да извърши тези конкретни транзакции – това допълнително отслабва тезата на банката за „небрежност при опазване на защитните характеристики“, тъй като самите защитни характеристики (ПИН кода) изобщо не са били застрашени или необходими за извършването на безконтактните плащания. Препоръчвам писмено да оспорите отказа на банката, позовавайки се изрично на чл. 79 от ЗПУПС и на 50-евровия лимит на вашата отговорност при липса на доказана груба небрежност, а при продължаващ отказ – да подадете жалба до Българската народна банка (БНБ) или до Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите, която разглежда именно спорове между потребители и доставчици на платежни услуги по извънсъдебен ред.