Мобинг на работното място – защита при системен психически тормоз

Психическият тормоз на работното място (мобинг) не е уреден като самостоятелен, изрично именуван правен институт в българското трудово законодателство по начина, по който е уреден в някои други европейски държави, но систематичното и продължително унизително и увреждащо поведение на работното място намира защита чрез комбинация от няколко правни механизма в българското право. Съгласно чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), тормозът, определен като нежелано поведение, свързано със защитен признак, което накърнява достойнството на лицето и създава враждебна, обидна или застрашителна среда, е забранена форма на дискриминация – ако системният тормоз от ръководителя ви е свързан с определен защитен признак (пол, възраст, увреждане и подобни), можете да подадете жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр). Ако тормозът не е обвързан конкретно с признак по ЗЗДискр, а представлява общ психически тормоз, приложими са общите принципи на трудовото право – съгласно чл. 127, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, включително по отношение на психичното здраве на служителите, а систематичното допускане или толериране на тормоз от страна на ръководен служител представлява нарушение на това работодателско задължение. Първата стъпка е внимателно да документирате всеки конкретен случай на унизително отношение – дати, точни думи или действия, свидетели сред колегите, електронна кореспонденция с невъзможни срокове и последващи публични упреци, тъй като систематичното документиране е ключово за доказване на трайния и системен характер на поведението, а не единичен инцидент. Можете да подадете писмена жалба до по-горестоящото ръководство или до отдела по човешки ресурси на компанията с искане за разследване и предприемане на мерки срещу прекия ви ръководител, а при бездействие на работодателя – сигнал до Инспекцията по труда за нарушение на задължението за осигуряване на здравословна работна среда. Ако тормозът продължи и доведе до конкретно влошаване на здравословното ви състояние (стрес, тревожност, доказани от медицински специалист), разполагате с иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу работодателя по чл. 200 от КТ (за професионално заболяване или увреждане, свързано с условията на труд) или по общите правила на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а при особено тежки случаи, довели до принудително напускане, можете да разгледате и възможността за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ (при нарушение на съществени задължения от страна на работодателя) с право на обезщетение за незаконно прекратени условия на труд.