Дисциплинарно уволнение заради закъснения – пропорционалност на наказанието

Дисциплинарното уволнение е най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), а съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да взема предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поведението на работника или служителя и цялостното му поведение на работното място – принципът на пропорционалност между тежестта на нарушението и строгостта на наложеното наказание е фундаментален и подлежи на пълен съдебен контрол при обжалване на уволнението. Три закъснения от по 10-15 минути в рамките на един месец, макар да представляват нарушение на трудовата дисциплина, обичайно се считат от съдебната практика за относително леки нарушения, за които по правило се налагат по-леки дисциплинарни наказания като забележка или предупреждение за уволнение (чл. 188, т. 1 и 2 от КТ), преди да се стигне до крайното наказание уволнение – директно преминаване към дисциплинарно уволнение без предходни по-леки наказания за подобни относително незначителни нарушения често се приема от съдилищата за непропорционално тежко и следователно незаконосъобразно наказание. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, разполагате с 2-месечен преклузивен срок от датата на връчване на заповедта за уволнение, за да предявите иск пред районния съд за признаване на уволнението за незаконно поради непропорционалност на наказанието спрямо тежестта на нарушенията, и за неговата отмяна с последващо възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 от КТ за периода на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение. Освен въпроса за пропорционалността по същество, при обжалване е важно да проверите и формалната законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – съгласно чл. 193 от КТ, преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да ви изслуша или да приеме писмени обяснения от вас, а съгласно чл. 194 от КТ, дисциплинарното наказание трябва да бъде наложено в определени преклузивни срокове от откриване на нарушението – ако тези процедурни изисквания не са спазени, това е самостоятелно и често по-лесно доказуемо основание за отмяна на уволнението, независимо от преценката по същество за пропорционалност на наказанието.